Той беше побелял като платно: той беше г-н Хр. Ковачев, приятел на Левски, и сега виждаше, че Дякона е изгубен.
— Грация, грация, синьоре… — повтарях им аз идничките италиански думи, които знаех, като потеглих пак.
Явно отново я докоснах с това, защото като легнахме да си почиваме, започна да ми прави от нейния страхотен масаж – просто пипа вълшебно, изключително приятно е.
— Хайде да си тръгваме… Тука не е за нас — каза той безпокойно.
Чехов хуманизира кучето и мислите му, като му дава чувства и усет за лоялност, които биха засрамили всеки човек. То е привързано към стария си стопанин и дори сега, когато е открило по-любящ дом, тъжи за него и с любов си спомня за мъченията, които му причинява синът му.
Ще преминете през живописната местност Ву – едно от трите известни ждрела на реката. Следва екскурзия с лодка по брега на река Шенонг
Първо аз бях отгоре, вкарвам ѝ го бавно, внимавам да не я боли или нещо друго, тя само ме подкани:
А Митко, както й беше зад гърба хвана от двата края полата на майка си и я вдигна рязко на горе.
Вместо грамада злато баща ми с ужас видя, че изтърсих пред него куп ръкописи с раздирателни поеми и оди!…
„Майсторът на късия разказ“ има богато и разнообразно творчество, въпреки, че не завършва дори гимназия. Всеотдайно се самообразова.
А за клането на пилета, ами там даже и децата го правят, така се научават откъде идва храната, да уважават природата и т.н., там от малки се сблъскват с действителността. В България по по-отдалечените места и ние сме така. Ако вдигна ръце и чакам някой да дойде и да свърши това или онова, до никъде няма да я докарам. На село работата е много и няма ??????? ?? ???? кой друг да ти я свърши, като си се хванал на хорото, го играеш или се отказваш още в началото.
Кога само стигнахме в Троян, аз попитах пак единия другар:
...нож. Благодаря ЖОКЕЙЧЕ за съвета може би един ден и кранта , като мен ще галопира:))))))
Този разказ от Елин Пелин е част от сборника му “Под манастирската лоза”. Главните герои в книгата са църковните служители.